Защо все повече булки избират да запазят булчинския си букет като спомен от сватбения ден?

И какво всъщност запазват заедно с цветята...

Има въпрос, който булките, с които работя, почти никога не ми задават директно, но усещам зад всяко съобщение.

А именно „Как да не изгубя трепета и вълнението от най-специалния ден?“

Сватбата е едно от малкото събития, които се планират дълго и минават светкавично. И колкото и снимки да имаш, колкото и видеа да се направят, има едно усещане, което не се побира в екран.

Точно там се появява нуждата да запазиш нещо истинско, което да остане като спомен, нашепване за всичко, което е било, е и предстои да бъде...

Когато една булка избере да превърне букета си в картина, тя не запазва просто цветята. Тя запазва спомена за себе си в този ден. За начина, по който се е чувствала. За момента, в който всичко е било точно така, както си го е мечтала.

Всяка картина, която правя, е различна, защото няма два еднакви букета, нито две еднакви истории. Някои са нежни и въздушни. Други - смели, цветни и диви. Моята роля е да усетя това, което вече е там, и да го преведа в композиция.

Много булки избират да добавят и снимка от сватбата си в картината - момент, който живее заедно с цветята. Така споменът става цялостен, неразделен. Не „преди“ и „след“, а един ден, събран в рамка и разказващ история на поколенията.

Най-красивото за мен е, когато след това получа снимка от дома им - картината вече не е спомен от сватбата, а част от живота. Част от стената, от утринното кафе, от новите сезони.

Ако си в етапа на планиране и искаш да знаеш, че нещо от този ден ще остане истинско и след него, тази възможност съществува. Над 500 булки за последните 3 години ми се довериха да разкажа тяхната история с цветята от сватбения им ден.

Ако всичко прочетено до тук те развълнува, не се колебай да видиш моите предложения за запазване на булчински букети тук

Или пък се свържи с мен тук, за да обсъдим най-добрият вариант за теб и цветята от най-специалния ден в живота ти!